Време е да върнем Европа на работа

В своето есе „ Икономическите благоприятни условия за нашите внуци “ Джон Мейнард Кейнс теоретизира, че естественият ход на икономическото развиване е по-богатите стопански системи да работят по-малко. Но Европа, където икономическият напредък е в застой и демографските вероятности са мрачни, одобри това известие прекомерно бързо драговолно.

Според Европейската централна банка жителите на еврозоната работят приблизително доста по-малко часове от служащите в Съединени американски щати, и са записали по-голям спад след Covid от американските си сътрудници. Това прибавя към листата с стопански дефекти във връзка с Съединени американски щати, които тревожат политиците в Европа. Германия — която има едно от най-ниските междинни работни часове в Европейски Съюз — разисква ограничения, които биха подтикнали повече работни часове, а други народи би трябвало да се стремят да създадат сходни промени.

Изследване на МВФ откри, че има разлика в Европа сред часовете, които хората желаят да работят, и часовете, които фактически работят, което води до 2 % понижение на отработените часове в целия континент. Разликата произтича главно от работещите на ненапълно работно време и дамите и постоянно се дължи на данъчни политики, които имат за цел да насърчат гъвкавостта, само че несъзнателно спъват навлизането на работна ръка.

Увеличаването на отработените часове в сходство с неудовлетворено предпочитание би било помощ за Европа. При изискване, че заплатите са устойчиви, това би нараснало данъчните доходи и би могло да усили продуктивността. Повече отработени часове също биха могли да създадат Европа по-привлекателна за външни вложения. Това ще бъде все по-важно и за бъдещето на Европа, защото демографският спад на континента евентуално ще наложи повече работни часове за поддържане на производството.

Германия дава потребен проблем. В началото на 2000-те години появяването на „ мини работни места “ или необлагаеми работни места на повърхностен работен ден с лимитирани приходи оказа помощ на родители и млади възрастни да печелят спомагателни приходи. Но натрупването на работна ръка след Covid стегна пазара на труда, като компаниите поддържат огромни запаси от чиновници, с цел да се предпазят от дефицит на работна ръка.

Това прави по-трудно за тези, които работят на ненапълно работно време или дребни работни места, да усилят работното си време или да създадат скок към претовареност на цялостен работен ден, а ограничаването на необлагаемите приходи за дребни работни места не е в крайник с разноските за живот се покачват. Брачното „ систематизиране на налозите “ в Германия, при което фамилните двойки дружно подават налози, също демотивира по-нископлатените съпрузи да работят. А обременяващите налози върху изключителния труд обезсърчават служащите да прекарват повече часове на часовника.

Данъчни промени, ориентирани към демотивирането на труда, като да вземем за пример увеличение на лимита на приходите от мини работа или предложение на немския министър на финансите за понижаване на налозите върху изключителния труд облаги, би трябвало да бъдат проучени. Европейските държавни управления също би трябвало да се стремят да основат мощни тласъци за служащите посредством пренастройване на салдото сред обществените заплащания, пределните налози и минималната заплата.

Целта на промените не би трябвало да бъде настигането на Съединени американски щати. Завишените работни часове в Америка са резултат от нежелани особености на разноските за живот и обществените грижи. Нито пък промените би трябвало да се пробват да обезсърчат заетостта на ненапълно работно време, с цел да покачат междинната – добре направените политики, които разрешават на родителите да работят на ненапълно работно време, могат да бъдат икономическо и демографско богатство. И всички промени би трябвало да бъдат съчетани с обучение, технологии и финансови вложения, които покачват резултата от всеки спомагателен час работа. Производителността в Европа е спаднала много под тази в Съединени американски щати и нейното повишение в последна сметка ще бъде по-важно от спомагателните отработени часове.

Кейнс написа, че даже при пиково развиване хората отново ще изберат да работят, стимулирани от предпочитание да дадат принос към обществото. AI и новите технологии могат да доведат до това извънредно положение по-рано. Но до тогава Европа би трябвало да направи повече, с цел да впрегне и възнагради работния дух.